В САЩ откриха новия фронт за ЛГБТ равноправието — законите за „религиозна свобода”
„Нещо много страшно се случва в различни американски щати. Вълна от закони, предложени в над две дузини от щатите, биха разрешили на гражданите си да дискриминират съседите си”, алармира Тим Кук, главен изпълнителен директор на „Епъл”.
Това, за което Кук говори, е най-новият фронт в „културните войни” — борбата за равноправие на хомосексуалните, бисексуалните и трансполовите хора срещу хората, които смятат за легитимно тези малцинства да бъдат дискриминирани.
Арканзас е сред „отличниците”, които вече имат такова законодателство, съгласно което физически лица могат да се позовават на личните си религиозни убеждения, за да отказват обслужване на клиент, който е нехетеросексуален, или като „имунизация” срещу разпоредбите на антидискриминационното законодателство.
Някои от законодателните инициативи са съвсем откровени в дискриминационния си характер. Проект за закон в Тексас, например, предвижда лишаване от пенсия и заплата за свещенослужител, който издаде свидетелство за брак на еднополова двойка. И това дори ако Върховният съд на САЩ по-късно тази година обяви за противоконституционна забраната за еднополови бракове в щата.
Принципно антидискриминационните закони предвиждат тесни и изчерпателно изредени конкретни обстоятелства, които са изключения от общите антидискриминационни разпоредби. В общия случай такива изключения касаят дискриминацията на основата на пол или религия в контекста на институции с религиозен характер или когато полът или религията на подложения на неравно третиране представляват съществено и определящо професионално изискване. Сега обаче вече става въпрос за това еднополова двойка да може легитимно да бъде изгонена от ресторант или киносалон.
Растящата популярност на неолибералните идеи и в частност концепцията за индивидуална свобода в противовес на всякаква държавна регулация дадоха своя плод. Отдавна в либертарианските среди се подкрепя идеята за свобода на договарянето, толкова радикална, че да допуска отказ да се обслужват или назначават на работа представители на групи, спрямо които собственикът на частен бизнес има негативни възгледи. Според либертарианците макар дискриминацията да е морално укорима, частните бизнеси трябва да имат тази свобода, като на свой ред дискриминираните също имат „свободата” да потърсят работа другаде или да започнат собствена бизнес инициатива.
Законодателната история на „религиозните изключения“ и „религиозната свобода“ обаче не е нова. Макар ЛГБТ американците да са актуалната мишена на „приемливата дискриминация“ в религиозна опаковка, те далеч не са първата. В миналото много поддръжници на расовата сегрегация използвали същото оправдание.
Тиодор Билбо и днес се помни като един от великите демагози на Мисисипи. След два мандата като губернатор на щата той печели и място в сената на САЩ благодарение на кампания срещу „убийците на фермери, равращаващите южняшките жени и смрадливците, които задигат библии от хотелските стаи“ – все чернокожи „врагове“ на нацията.
„Призовавам всеки бял мъж с червена [републиканска] кръв да използва всякакви средства, за да държи негрите далеч от избирателните урни“, казва той в предизборната си кампания през 1946 г. Билбо бил горд член на Ку-клукс-клан.
В книгата си „Избирайте: разделение или мелези“, Билбо пише, че „[ч]истотата на расата е дар от Бога… А Бог има безкрайна мъдрост и така е устроил света, че щом човек веднъж унищожи чистотата на расата си, тя не може вече да бъде възстановена“.
През 1901 г. пък губернаторът на Джорджия Алън Кендлър защитавал неравенството в държавните училища с това, че „Бог ги е създал негри и с образование не можем да ги направим бели“. След като Върховният съд налага интегрираността в обществените училища с решението си по делото Браун срещу Образователния борд (Brown v. Board of Education) много сегрегационисти се позовавали на вярата си, за да оправдаят продължаващото разделение.
Сенатор Хари Бърд от Вирджиния цитирал пасажи от Битие, Левит и Евангелие от Матея, за да „опровергае“ закона за граждански права, забраняващ дискриминацията в сферата на заетостта.
Настоящата аргументативна линия, почиваща върху свободата на вероизповеданията обаче, е малко по-различна от позоваването на трансцедентна сила, която е устроила света по определен (расистки, сексистки, хетеросексистки и прочие) ред. Тя е вариация на аргумента, че антидискриминационното законодателство е лошо, защото представлява държавна намеса в частната сфера, а именно — свободата на договаряне. И че самият факт, че държавата упражнява такъв контрол, е предпоставка за произвол.
Един от изтъкнатите автори, застъпили тази теза в началото на 90-те години на миналия век, бе американският юрист и изтъкнат либертарианец Ричард Алън Ъпстейн. Ъпстейн възкресява либертарианския аргумент срещу позитивната дискриминация в момент, когато той е преодолян през 70-те и 80-те години и е постигнат почти пълен академичен консенсус. В общи линии съвременните либертарианци правят същото (някой някъде правдиво бе отбелязал, че либертарианството е аисторично).
Какво казва обаче Ъпстейн? За разлика от много съвременни либертарианци-лаици (неюристи), които твърдят, че саморегулиращият се пазар сам ще санкционира дискриминиращите, Ъпстейн далеч не твърди, че конкуренцията на пазара по естествен път ще изтласка тези участници в бизнеса. Напротив. В книгата си „Забранени характеристики: изложение против антидискриминационните закони в сферата на заетостта” той ясно заявява убеждението си, че в трудовите взаимоотношения определени форми на „частна дискриминация”, в това число на основата на пол, раса, възраст и увреждане, ще оцелеят, но това нямало да се случи с проявите на унижение, например, тъй като свободният пазар елиминира неефективните форми на поведение. Ето защо, според Ъпстейн, всевъзможни регулации в тази сфера — наред с антидискриминационните мерки това са минималната работна заплата и регулациите, свързани с трудова медицина и безопасност на труда — трябва да бъдат премахнати, а страните по трудови правоотношения да бъдат оставени индивидуално да договарят взаимоизгодните условия. Според Ъпстейн забраната за дискриминация ще произведе вреди, които надхвърлят ползите от нея.
Изглежда Ъпстейн и неговите последователи са посели плодотворни семена. Интересно е кой и как ги използва днес, както и какъв ще е ефектът от тях. И дали тези тенденции няма да доведат до пагубно влияние в сферата на заетостта и икономическия статус на ЛГБТ хората. Не е пренебрежим фактът, че именно в САЩ нехетеросексуалните и трансполови хора са диспропорционално представени сред бездомните — според различни изследвания между 11 и 40 процента от бездомните в Америка са от тези малцинствени групи. Не е пренебрежимо и това, че американски неоконсервативни неправителствени организации лобират активно вече и на ниво европейско законодателство по разнородни въпроси — от абортите до еднополовите бракове.
Докато въпросът с антидискриминационното законодателство се смяташе за консенсусен, а „последният Рубикон” за еднополовите двойки в САЩ бе именно равенството в брака, сега изненадващо се оказва, че дъното на лодката е изгнило и тя потъва.
Дилемата е следната — да се радваме, че това се случва в „лабораторни условия” някъде далеч от нас, или да се боим, че неусетно може да ни застигне? Формулирайки я така презумирам, че този развой би бил регрес. Какво ще се случи, разбира се, само времето ще покаже.
Радослав Стоянов
