Наистина ли американски учен твърди, че „никой не е 100% хетеросексуален“

Вестници и сайтове оттатък и отсам Атлантика тази седмица с огромно задоволство публикуваха бомбастични заглавия за това, как американски психолог бил установил с изследване, че „никой не е 100% хетеросексуален“. Но така ли е наистина?

Идеята за флуидната (изменчива) сексуалност хич не е нова, но разни медии в САЩ, а и в България през последната седмица, направиха пореден удар в привличането на кликове с нелепите заглавия как американски психолог твърдял, че няма напълно хетеросексуални хора. Хляб на журналистите даде проф. Рич Сейвин-Уилямс, специалист по психология на развитието с изследователски фокус върху хомосексуалността и бисексуалността.

Сейвин-Уилямс е от поддръжниците на възгледа, че човешката сексуалност не се дели в кристални категории (хетеросексуална, бисексуална, хомосексуална), а е спектър, където едната крайност плавно прелива в другата без ясни разграничителни линии. Този възглед е представен за първи път от американския биолог Алфред Кинси. Сейвин-Уилямс допълва тази концепция с това, че в обществата и културите, в които живеем, тегне стигма върху това човек да признае, че е нещо друго освен „хетеро“ или „гей“. Според психолога това важи особено много за мъжете.

Твърдението, че проф. Сейвин-Уилямс е „обявил“, че никой не е напълно хетеросексуален обаче, се основава на публикуваните преди цели две години резултати от изследване, което се занимава само с жени, които се самоопределят като „хетеросексуална“, „предимно хетеросексуална“, „бисексуална към хетеро“, „бисексуална“, „бисексуална към лесбийка“, „предимно лесбийка“ или „лесбийка“.

На участничките в изследването бил показан визуален стимул, състоящ се от порнографски изображения само на мъже, само на жени или и от двете, като по време на администриране на стимула са замервани физиологичните им реакции, за които се знае, че са индикативни за сексуална възбуда. Това включва разширяване на зениците, изменения в пулса и в кръвния поток на гениталиите.

Съгласно резултатите жените, самоопределили се като лесбийки, са значително по-възбуждани от женските образи, но по-интересното е, че тези, които се самоопределили като хетеро, средно взето се възбуждали и от двата вида стимули.

Ключът към правилното интерпретиране на тези научни резултати обаче лежи в израза „средно взето“. Това означава, че докато някои от жените, които се самоопределили като хетеро са се възбудили от порно с жени — поради което трудно можем да ги класифицираме като „100% хетеро“ — то други, все пак, не са реагирали по този начин и самоопределението им като хетеро е достоверно.

Огледално е положението и сред участничките в изследването, самоопределили се като лесбийки, част от които, съгласно резултатите, очевидно се възбуждат и от порно с участието на мъже. При така очертаните резултати вероятно е излишно да обясняваме, че бомбастични заглавия, съобщаващи как „американски психолог каза“ или „ново научно изследване откри, че няма хетеросексуални хора“ са изопачено представяне на науката.

Нищо от това, разбира се, не е новост. Психологическата наука отдавна е установила, че човешката сексуалност е много по-малко ясно определена, отколкото на много хора им се иска, и действително е по-скоро един плавен континуитет от една крайност в друга. Всъщност, при формулирането на тази своя хипотеза, споменатият по-рано Алфред Кинси допуска, че реалното мнозинство от човешкия род има сексуалност в междинните категории, а напълно хетеросексуалните, идеално бисексуалните и напълно хомосексуалните хора са незначително малцинство.

Наскоро проф. Сейвин-Уилямс публикува монография, посветена на хетеро мъжете и социалния натиск, пред който те са изправени, ако им се налага да признаят, че намират някои други мъже привлекателни. Вероятно публикуването на тази книга е предизвикало и изкопаването на резултатите от изследването на професора от преди две години.